/ Йерусалим /

Един тцадик (мъдрец евреин) запитал свой почитател хлебар как живее. “Купувам брашно,  добавям вода, мая, меся, оставям да втаса, пека хляба и го продавам. С парите купувам брашно и така нататък…” – отговорил човекът. Тцадикът пояснил, че не пита как хлебарят прекарва времето си, а какво го стимулира да живее: “Въпросът ми е какво сънуваш, какъв е смисълът на живота ти?”.

На еврид думите хляб и сън се пишат еднакво. Може да се каже, че сънят е хляб за душата, както хлябът е сън за тялото. Тцадикът говори за душа, а хлебарят за тяло.

                                    / Буенос Айрес /

Хлябът втасва преди да го изпечем за консумиране. За да реализираме сънищата си, преди това трябва да ги сънуваме. Връзката земя-небе принадлежи на сънуващите. Всеки ден имаме на разположение 24 часа.  Всъщност в живота не правим друго, освен да търсим равновесие между сънищата си и реалността. Останалото са навици и механика.

Неотдавна сънувах родния си дом. Улицата облечена в пухкав сняг. Преди години в квартала ни имаше хлебарница с традиционна фурна за хляб, месен с мая и вкус на истинско. В сънищата ни всичко е ново и истинско. То ни храни и подновява, както истинския хляб.