През годините 1973-83 за някои от нас, търсачи на свободни валенции, по щастливи обстоятелства връх Мусала се превърна в оазис, изразяващ свобода извън границите, налагани от режима и задуха в града. Кузман, домакинът на Станцията за „Изследване на Космични Излъчвания“ ни събра, няколко  интелектуалци със свободен дух.  Родителите ни от малки ни бяха подарили Планината, която с времето се превърна в спасение от групировки и организации под водачеството на Единствената Управляваща Партия. На върха имаше малък, свободно дишащ микро климат.  Небосводът над главите ни, с хоризонти от всички страни, изгреви и залези винаги различни, ни водеха към въображаеми светове. Фантазията ни се смесваше с изгарящи въпроси, търсехме границите на възможното между свобода и детерминираност, между дух и материя, между крайно и безкрайно, между правото на избор и наложените идеи.

                                     / поглед към Пирин от връх Мусала /

Откривахме езика на птиците и дивите кози. Вслушвахме се в безграничните истории на вятъра. Млечният път ни отвеждаше в извънземни светове. През зимата ставахме приятели със снежни виелици и бури. Обичахме да рискуваме, а Планината ни приемаше, защото я обичахме. Лятно време дишахме на воля сред аромата на  цветя и шум на потоци, градяхме смели планове, пишехме стихове без микрофони над главите. Желанието да превръщаме невъзможното във възможно ни служеше за екипировка. Безпристрастната природа ни спасяваше от градската незадоволеност, предлагаше  ни живота в естествения му вид.

                                                     / Ястребец, на път към Мусала, 1982 /

Пътят към мраморното било на Пирин до Предела и след това до Мелник минаваше през Мусала. За Алпи и Хималаи само мечтаехме. Те бяха отредени за заслужили другари, на които се опитвахме да не завиждаме. Местните вертикали ни бяха достатъчни.

                                                                  / Връх Мусала, поглед към Витоша /

Станцията “Космична” беше предназначена за физици и метеоролози. Лифтове откъм Боровец все още нямаше. Покорителите на Мусала изпиваха по чай в малката приемна на върха, принадлежност на БАН и се връщаха обратно към хижа Мусала. Сградата криеше в утробата си арсенал от гайгер-мюлерови броячи с уреди за изследване на космични лъчи.

Сред хората се раждат индивиди, без които животът би бил бездушен и монотонен. Кузман, домакинът на Космична е един от тях. На него, заедно с приятелството, дължахме неограничения престой на върха. Птици с еднакви перушина летят заедно.

                                                                                      / Кузман, 1980 /

С въжето и мотора от БАН, предназначени за изтегляне на вода от езерото под върха до станцията Космична, Кузман направи лифт за ски.  След това добави телефон и прожектори за нощно каране.  Създаде се микроклимат за свободно творчество и рафинирано епикурейство. Метеоролози и военни добавиха приятелството си и имахме чудесни моменти заедно. Излизахме « да си играем на двора », както майката на Кузман наричаше улеите под върха. Самата тя на осемдесет години взе първия си урок по ски при езерото. Понякога карахме ски без бански за да „нямаме разлика“ (слънцето беше по-щадящо от днешното половин век по-късно).

“Дворът” и Космична ни осигуряваха полетите, от които се нуждаехме.

                           / Върбан със собственоръчно ушити колани от плюш за завеси, 1978 /

Но живот без препятствия губи своя колорит. Един слънчев следобед въжето на лифта се скъса и рисунките ни по пухкавия сняг под върха се провалиха. Кузман ни събра с Върбан за урок по свързване на метално въже.  Междувременно северозападният вятър се засили и увлечени в новото занимание без да се усетим натрупа сняг върху козирките на върха. Беше доста студено. Превърнахме трудностите в удоволствие с по няколко глътки водка, когато силен пукот на заформилата се при върха прашна лавина ни изненада и понесе към езерото.

                                                          / Мястото на  лифта днес е празно/

Изплувах като делфин, устата отворена, пълна до гърлото със сняг.  Треперех неудържимо, без да мога да опипам излязлата над слепоочието ми подутина. Наблизо изпод снега  изригна Върбан и веднага се развика на трудно разбираем език. Накрая разчлени, че сме глупаци. Кузман на стотина метра по-високо с равен глас и нотка на хумор се провикна ободряващо: « как сте бе момчета? » (този човек и да искаше, не можеше да се нервира). Въжето на лифта се заплело в обувките му. Снегът го обходил отвсякъде, преминал през него и го оставил жив. Счупено нямаше никой. Шокът от удара и студа ни тресеше с удивителна амплитуда. Ски, ръкавици шапки, якета останаха под лавината (до лятото).  Загърнахме се с одеала от близкия заслон. Майка Космична ни очакваше петстотин метра по-високо. Северният вятър по ръба ни грабна в ледената си прегръдка.

Животът беше горе, на върха.

                                                        / Пътя към върха /

Положиха ме на масата за пинг-понг. От едната страна до главата ми кофа със сняг за подутината, от другата – тенжара с бульон от домашна кокошка. За сила. Върбан и Кузман накуцваха съучаснически наоколо. Обещахме си мешана скара и бутилка Мелнишко на ресторанта Песако в Боровец.

В Първа Градска Болница с оглед цицината решиха, че съм преминал през комоцио. Полагаше ми се цял месец домашен отпуск с уговорка да кротувам на тъмно. Седмица след това се върнах на леч при Кузман и орлите.

                                                          / Алпи, 1985 /

                                                   /На Мусала без Космична, 2013 /