/Австлалийско небе /

Живот без удивление “не си струва живота.”  Възторжената почуда в удивлението отделя човек от животинския свят. У-див-лението не е дивашко, а дивно. То ни съпътства като състояние на духа. Симулира ни без да определяме реалността с невроните на паметта или през призмата на познанието.

Вълнението в научните теории се подхранва от небесата на удивлението. То търси реалността като възбужда желание да откриваме и да обясняваме света.  Удивлението е свързано с почуда към непознаваемото зад привидния свят.

Красотата не е красива поради човешко благоволение. От нея се учим да обичаме. Обичта и красотата са  свързани.

                                                               / Музей за Африканско Изкуство, Париж /

Освен словесния израз, имаме качествата да се учудваме и да различаваме неизразимото от изразимо. Удивлението е в основата на творческия процес. Колкото по-изострено е съзнанието ни към всичко неизвестно, по-добре се изразява усетът ни за реалност.

Паметта пречи на творческия акт. Артистът трупа познания и ги забравя, за да изрази истинското в себе си. Примитивното Африканско изкуство е ненадминато.

Удивлението от красотата и разнообразието, което предлага живота, са стимул за търсене зад привидното.

Животът е едно безкрайно удивление!