В средата на октомври на около 5100 м. в измисления от камиларите – уигури базов лагер  на Гашербрум правим временен лагер. В китайския Каракорум реално такъв лагер не съществува, осемхилядникът не е покоряван откъм китайска страна. В тази гранична с Пакистан зона рядко стъпва човешки крак.

През стените на палатката прозира светлината от лицето на кристално ясната луна, приближаваща пълнолуние. Надниквам за последно навън да зърна нощната феерия от сенки и просветващите като факли в небето върхове на няколкото осемхилядници наоколо. На сутринта изненада: планината напълно преобразена, облечена в блестяща бяла премяна. Есенните  треви са побелели от неусетно преминалия през нощта снежен облак. Изтупвам снега от палатката, радостен като дете, видяло за първи път сняг в живота си, живот който не може да е друг, освен прекрасен. Сменям леките обувки със сериозни, хапвам набързо и хуквам да снимам. Искам да изпреваря слънцето, което след няколко часа ще ми отнеме хубавия сън.

                                                                  / Гашербрум в дясно /

На бързо чезнещия бял фон осем хилядниците по дължината на границата между Китай и Пакистан проточват снаги към кристалната синева на небето.

                                                               / Начало на ледника Гашербрум /

Набирам височина в космичната обстановка и този сън в бяло ще ме съпровожда, заедно с всички предишни.